Най-големият риск за пазарите е рязка промяна в мисленето на инвеститорите

2021 беше година, която ще бъде дълго помнена заради манията на дребните инвеститори по „меме акциите“ (придобилите култов статут в социалните мрежи - бел. прев.), благодарение на форуми като Reddit и платформи за онлайн търговия като Robinhood, пише Питър Атуотър за Financial Times.

Емоджитата на космически кораби и популярните тенденции, включващи търговия с незаменяеми токени (NFT), бяха проява на дълбока тенденция към екстремна абстракция. От Spacs (компании за придобиване със специална цел - бел. прев.), през криптовалути и NFT, до Web3 и метавселената, това, което инвеститорите искаха най-много, бяха неща, които, ами, бяха трудни за обяснение.

Относителната абстракция не е нещо, на което инвеститорите обръщат много внимание. Вместо това те обсъждат измерители като относителната оценка - как текущата цена на акцията се сравнява с минали времена или нещо друго, което биха могли да купят. „Акциите са евтини“, казват те.

„Евтино” и „скъпо” са интересни мерки, но те не казват всичко за увереността на инвеститорите. Това, което е евтино или скъпо, разкрива как се чувстваме наистина.

При ниски нива на доверие инвеститорите жадуват за сигурност. Те купуват акции на най-сигурните компании, тези с материални активи, „реални“ печалби и паричен поток, ако изобщо купуват акции. От друга страна, при пикове на доверието инвеститорите се отдават на ненаситно търсене на възможности. Купуват мечти на най-висока цена.

Днес най-скъпо е това, което е най-крайно абстрактното - фирмите, които имат най-голяма „хипотетичност“, т.е. антиреалност. Тълпата обожава всичко, което се намира в далечните граници на психологическата дистанция - като време, място и познаване. Ние почти се нуждаем от бинокъл, за да видим това в далечния хоризонт. Футуристичните инвестиционни теми, като космическите пътувания, говорят за ненаситния ни апетит към психологически далечните възможности.

Изминахме дълъг път от интензивната конкретност в дъното на финансовата криза от 2008 г., когато най-голямата психологическа дистанция, която инвеститорите бяха готови да обмислят, бяха дюшеците, в които мнозина възнамеряваха да сложат физическите си пари и златото.

Нещо друго също се промени: следенето на това какво купуват инвеститорите. Ако пазарите вървят само нагоре, защо да се притеснявате - особено след като в много случаи така или иначе няма да го разберете? Освен това последното десетилетие беше изпълнено с финансова дерегулация - намаляването на изискванията за оповестяване позволи на повече компании да станат публични, предоставяйки по-малко информация.